Учениците, които в момента са в 5-и клас, ще бъдат първият

Учениците, които сега са в 5-и клас , ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след 7-и клас  през 2025/2026. Това разгласи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха показани ограничения за промени в учебното обучение.
„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “, акцентира министър Цоков.
Промени ще има и в националните външни оценения за останалите класове.
Първата визира изпитите на 10-и клас  и ще бъде въведена още тази образователна година. Националното външно оценяване ще съдържа доста повече на практика и междупредметни задания.
От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от 4-и клас .
Пак от идната образователна година учениците в 9-и клас  ще вземат решение входни равнища по български език и литература, математика и естествени науки. Те ще съдържат тестови задания, ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Промените в 9-и клас са част от ограниченията за подобряване на представянето на българските възпитаници на интернационалното проучване PISA , защото през годините България не демонстрира приемливи резултати на него.
„ От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати.
Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “, изясни министърът.
Дългосрочните ограничения са ориентирани към смяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.
Според министър Галин Цоков е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности, и смяната в тях да се случи през идващите години. Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване. Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.
Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията.
Утре се чакат данните от интернационалното проучване PISA за тази година.
Конкурси за шефове на общинските учебни заведения
До дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга.
Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение
Екипът на МОН към този момент е подготвен и с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение. Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока, показват от министерството.
„ За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “, сподели министърът.
Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците.
Предвижда се този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа, добави министър Цоков. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.
С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в 4 посоки: преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.
Училищата и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни.
„ Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “, обясни проф. Цоков.
 
 
 
БНТ